Чантата не пасваше на роклята, но пасна на мен

„В София можеш по-лесно да си намериш любовник, отколкото място в любимото заведение. Но дали това важи и за чантите?“

Наричам я чантата с голямото недоразумение. Не защото е грозна – напротив, тя е съвършенство в черна кожа и златен цип. Но защото в онази вечер изглеждах като романтична комедия, в която никой не беше наясно със сценария.

Петък вечер. Краят на септември. От онези вечери, в които въздухът ухае на нещо между кестени и очакване. Бях с нова рокля – червена, с отворено рамо и потенциал за драматичен край. Косата ми – вдигната в небрежен кок, който отне 40 минути, два ластика и половин бутилка лак. Обувките – убиващи, но шик. А чантата?

А чантата беше грешната любов в иначе перфектната история.

Избрах я в последния момент. Малко по-голяма от клъч, малко по-непохватна за червена рокля. Но обичам тази чанта – подарък от мен за мен, след една емоционално освободителна раздяла и половин година терапия. Носила я бях в Рим, в Берлин, на интервю, на което получих работата, и на вечер (плакахме през цялата) с най-добрата си приятелка. Тя беше не просто аксесоар – беше мой спътник, съюзник, амулет.

Така че, въпреки стилистичната несъвместимост, тя беше с мен. И аз пристъпих уверено с нея в един нощен бар, където ме чакаше Той.

Да, с главно „Т“. Онзи, който пиша с главни букви, защото всички малки вече са изчерпани.

Разговорът вървеше гладко – той беше умен, уверен, с глас, който можеше да чете вечерни новини. Аз бях забавна, закачлива и почти не се спънах по пътя към масата. Но той… не спря да гледа чантата ми.

– Интересен избор – каза с полуусмивка. – Очаквах нещо по-елегантно с такава рокля.

И ето го. Моментът, в който разбираш, че въпросът не е в чантата. А в това кой и какво очаква от теб.

Преди няколко години щях да се усмихна извинително и да обещая, че „по принцип имам страхотен вкус“. Тази вечер обаче, се облегнах назад, погалих леко дръжката на чантата си и казах:

– Знаеш ли, тази чанта ме е извела от доста по-сложни вечери от тази. И ако не ѝ харесваш характера… няма да харесаш и моя.

Дали това го впечатли или отблъсна – не зная. Зная само, че след този момент аз харесвах себе си повече.

„Може би понякога най-важната среща не е с мъж. А със себе си. И с чантата, която избираш, когато не се страхуваш да бъдеш точно тази, която си.“

А ние знаем как да избираме чанти, разгледай нашата колекция от дамски чанти естествена кожа.